✨ Когато изнесем центъра си навън — в това какво мислят другите за нас — сякаш предаваме кормилото на вътрешния си живот в чужди ръце. И тялото много добре усеща това.

Като психотелесен терапевт често виждам как човек започва постепенно да се отдалечава от себе си. Първо много фино. Вместо „Какво чувствам аз?“ се появява въпросът „Как ли изглеждам в очите на другите?“. Вместо „Какво искам?“ — „Какво ще бъде прието?“.

И тогава се случват няколко неща — не само психологически, а и телесно.

📍 Първо се появява постоянно напрежение.

Тялото започва да живее в режим на наблюдение и контрол. Раменете се стягат, дишането става по-плитко, челюстта се свива. Все едно вътре има малък вътрешен надзирател, който постоянно проверява: „Добре ли се държа? Харесват ли ме?“

📍 После идва умората от играене на роли.

Когато центърът е навън, човек започва да се адаптира към всяка среда. Малко различен с едни хора, малко с други. Това е изтощително, защото тялото усеща, че няма стабилно място, където може просто да бъде.

📍 И постепенно се появява едно тихо усещане за празнота.

Не защото животът е празен, а защото връзката със собствените чувства е отслабнала. Понякога хората казват:

„Всичко ми е наред, но не се чувствам истински жив.“

От психотелесна гледна точка това е моментът, в който вътрешният център е загубен.

Но има и много нежна истина тук: никой не губи центъра си завинаги. Той просто се скрива.

Когато човек започне отново да се обръща навътре — към тялото, към дишането, към простия въпрос „Какво усещам точно сега?“ — постепенно се случва връщане.

✨ Тялото се отпуска.
Дишането се задълбочава.
Решенията стават по-тихи, но по-истински.

И тогава отношението към мнението на другите също се променя. То вече не е компасът на живота ти. То е просто информация.

А компасът отново е вътре.

И знаеш ли кое е най-красивото? Когато човек се върне в своя център, той всъщност става по-истински свързан с другите, не по-отделен. Защото вече не общува чрез роли, а чрез присъствие.

📍 Следва 2-ра част.

Красимира Колева 💫 Психолог и психотелесен терапевт ← Обратно към блога